Датата 12. юни 1929 г. е рождена дата на еврейското момиче Ане Франк (Анелис или Анелизе Мари Франк), родена във Франкфурт на Майн, Германия, която на петнайсет години умира, депортирана в концентрационния лагер „Берген-Белзен“, но остава в историята на света с дневника си, който оцелява в името на борбата за универсалните човешки ценности срещу нацизма и Холокоста.
Днес, седемдесет и седем години по-късно, „Дневникът на Ане Франк“ е преведен на повече от седемдесет езика и е издаден в повече от трийсет милиона копия. Може да се каже, че този дневник се превърна в най-известния документ, описващ геноцида (Холокоста), на който са подложени евреите по време на Втората световна война. Специфичната роля на това автобиографично произведение, което увеличава като под лупа реалността на живота на заключения в килията на тотално пленничество човек, съществуващ за системите само като обект на преследване, всъщност се превръща в модел за надживяване на травматичната среда чрез пресъздаване на индивидуалната биография. Инстинктът, че чрез създаване на някаква митична цялост на образа за себе си, дори и при липсата на достатъчно социален опит и в невъзможност да живееш без насилствена конфискация на личната свобода, се оказва от световно значение за това как човек може да извоюва своя парцел свобода като модел на спечелена битка за оцеляване и морална победа. Този „модел за свобода“ на петнайсетгодишната Ане се осъществява като реална победа над изгнаничеството чрез един съвсем възможен живот, копнеж за живот, който – от първата публикация на дневника на 25. юни 1947 г. до днес – се препредава от поколение на поколение младежи по целия свят. Автобиографичната откровеност на Ане Франк не може да премахне злото, но успява да го документира, което е единственият полезен морален ход чрез нейната спонтанна и безнадеждна съпротива срещу конкретното зло. Именно това е късчето правилен живот в неправилния, както би казал Адорно [1], което превръща Дневника на Ане в любима книга на поколения млади хора, както и в стратегиите за обучение и възпитание на ученици от възрастовата група от девет до петнайсет години в стотици водещи училища по света.
AMSTERDAM, NETHERLANDS – An open page of Anne Frank’s diary, on display at the Anne Frank House.
(Photo Credit: National Geographic Channels/Gavin Hodge)
През 1933 г. еврейското момиче и семейството й напускат родния й град Франкфурт на Майн и бягат в Холандия, предусещайки опасността от разширяващия се немски антисемитизъм и утвърждаването на нацисткия режим в Германската Ваймарска република, който набира ускорение от собствената си вътрешна динамика. През 1933 г. идването на нацистите на власт в Германия е свързано предимно с ограбване на еврейски магазини и бойкот на еврейския бизнес. През 1935 г. влизат в сила Нюрнбергските закони, които отнемат правото на всички, смятани, че имат „еврейска кръв“. Един по един Нюрнбергските закони лишават евреите от техните професии, имоти, пари и ценни книжа. Еврейският бизнес попада в зажаднелите за него германски ръце. Еврейските ценни книжа стигат до джобовете на висшите нацистки служители. Стотици евреи са подкарани към концентрационни лагери, където ги посрещат християнските затворници, затворени там още по-рано [2], а през 1939 г. започват масови арести на евреи, което води до систематично физическо насилие и първото масово затваряне в концентрационни лагери. Холокостът е геноцид на приблизително шест милиона европейски евреи, заедно с членове на други преследвани групи, извършен от нацистка Германия. Въпреки широкообхватното си и продължаващо въздействие, точната дата, на която е започнал геноцидът, е трудна за определяне дори заради реалността на дългата зловеща предистория и е предмет на известен дебат.
Нацистите започват широкото прилагане на плана си да избият всички евреи, известен като Окончателното решение, под прикритието на Втората световна война. Използването на 1939 г. като отправна точка за Холокоста обаче не взема предвид по-малко систематичните убийства или всички други форми на преследване, които са се случвали преди войната. Освен това не успява да покаже цялата предистория на развитие на нацистката политика спрямо евреите във времето. В резултат на това датата, която обикновено се свързва с началото на Холокоста, е 30. януари 1933 г., денят, в който Хитлер полага клетва като канцлер на Германия, след като нацистите стават най-голямата партия в германския парламент. Той вече е публикувал и своята антисемитска идеология в „Моята борба“ (1925) [3]. Това е и точката, от която започва хронологията на засилването на антисемитските действия.
Бащата на Ан, Ото Франк, е бил немски бизнесмен, който е служил в германската армия по време на Първата световна война. Изправен пред нарастващия антисемитизъм на нацистите, Ото премества семейството си в Амстердам през есента на 1933 г., където създава и ръководи компания, която продава подправки и пектин за използване в производството на конфитюр. За съжаление, германците нахлуват в Холандия през 1940 г. и започват да прилагат и тук антисемитското законодателство. През 1942 г. семейството с още четирима други евреи се укрива в задна постройка към сградата на фирмата, а Ото прехвърля контрола върху бизнеса на двама от холандските си колеги.
Ане започва да описва тази болезнена самоизолация по време на германската окупация на Холандия през Втората световна война в дневник, който всъщност е един бележник за автографи, подарък за нейния тринайсети рожден ден, който тя води от юни 1942-ра до началото на август 1944-та. Записвайки преживяванията си, Ане е документирала множество систематични атаки срещу евреите и подробно описва антисемитските закони, създадени от нацисткия режим, на които самата тя е свидетел. През март 1944 г. слуша радио послание от холандския министър в изгнание Герит Болкещайн, който призовава гражданите за запазване на всички цивилни писма, записки и дневници, за да бъдат тези документи архивирани след войната, а по този начин да се документира за поколенията бруталността на нацисткия режим и страданията, причинени от нацистката окупация. След като чува тази реч, петнайсетгодишното момиче започва да редактира и преработва записките от дневника си с надеждата, че той някога може да бъде публикуван. След войната нейната работа наистина е издадена и се превръща в безценен ресурс както за историците, така и за широката общественост. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, превръщат Дневника в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и същевременно в най-превежданата книга от холандски.
Ане успява да разказва ежедневието си с остроумие, стил и яснота, като конструира изреченията си с рядко за възрастта й ниво на красноречие. Мотивацията й за работа с думи, термини и словесни интерпретации е висока, а на едно място в дневника си младата авторка заявява, че ще се стреми да преследва собствена кариера в журналистиката, както и да продължи да работи усилено за тази цел. „След войната искам задължително да публикувам книга със заглавието „Задната къща“, пише Ане на 11. май 1944 г. в своя дневник. За съжаление, след по-малко от три месеца двете със сестра й Марго са задържани и депортирани в Аушвиц. По-късно са прехвърлени в лагера „Берген-Белзен“, където няколко месеца по-късно умират от тиф, изтощение и глад.
Според една от изследователките на историята на дневника Лаура Макензи [4], Ане е написала две негови версии. Първата версия започва в бележника за автографи, който момичето получава за тринайсетия си рожден ден, а след това се разпростира в поне още две тетрадки. Но тъй като последният запис в бележника за автографи е с дата 5. декември 1942 г., а първият запис в първата от тези нови тетрадки е с дата 22. декември 1943 г., може да се предполага, че други части са били изгубени. Ане пренаписва дневника си през 1944 г. след речта на Герит Болкещайн и в тази втора версия тя пропуска части от първата, като същевременно добавя нови секции. Тази втора версия включва вписвания за периода между 5. декември 1942 г. и 22. декември 1943 г. Самият процес на преработките и това, което е останало след тях като документален материал, обяснява редакциите, които записките са претърпели през годините. Например голяма част – макар и не цялата – от първата версия на дневника Ане е написала под формата на писма до Кити, както галено се обръща тя към самия дневник. Когато го пренаписва и редактира, Ане стандартизира целостта, като адресира всички текстове до Кити.
Трудности от различно естество съпровождат този уникален тийнейджърски ръкопис. Бащата, единственият член на семейството, оцелял след Холокоста, редактира някои части от записките, преди да го предаде за печат след смъртта на момичето. Накрая дава пълните права на заинтересовани издатели. Първото холандско издание на дневника на Ане Франк е публикувано на 25. юни 1947 г. под заглавието „Задната къща. Писма от дневник от 14. юни 1942 г. до 1. август 1944 г.“ и бързо се разпродава. През 1995 г. е публикувано пълно издание на дневника, което съдържа пропуснат преди това запис, където авторката обяснява очарованието си от вагината, срамните устни и клитора. Този пасаж първоначално е премахнат от оригинала, който Ото Франк е предоставил за печат, за да се избегне отрицателна реакция от страна на консервативните партии. Вече повече от седемдесет години по-късно присъствието му все още предизвиква противоречия, въпреки че е очевидно несексуален, което не попречи на някои училища в САЩ да се опитат да премахват изданието от учебните си програми. Дневникът е забранен в Ливан заради позитивния образ на евреите в него.
Днес музеят „Ане Франк“, в който се съхранява оригиналът на Дневника на Ане Франк, се намира на същата улица в Амстердам, където е била тогавашната сграда – „Принсенграхт“ №263. Именно експертите от музея откриват какво се крие под двете страници, останали скрити в дневника на еврейското момиче, първоначално покрити с кафява опаковъчна хартия и популярни между изследователите с името „тайните страници“ – 78 и 79. Те са забелязани още при първото му разлистване, но разчитането на скритите послания до онзи момент на практика е било невъзможно. Новите технологии напредват и най-после се появява софтуер за сканиране на изображения, който успява да дешифрира думите под кафявата хартия, без да уврежда крехкото книжно наследство. „Всеки, прочел пасажите, няма да успее да скрие усмивката си“, споделя Франк ван Ври, директор на института, помогнал в дешифрирането на страниците. Тайните страници в дневника на Ане всъщност съдържат разсъждения върху сексуални теми и мръсни шеги. „Ане Франк говори за секс по един безобиден начин“, казва Роналд Леополд от музея в Амстердам [5]. „Като всеки друг подрастващ, тя е била любопитна към тази тема“. Една от шегите на петнайсетгодишното момиче звучи така: „Знаете ли защо нацистките идват в Нидерландия? За да служат като матрак на войниците“. Друга част от скритите пасажи гласи: „Мъж се прибира вкъщи късно вечерта и осъзнава, че съпругата му е била с друг мъж в леглото. Претърсва цялата къща и накрая решава да погледне в дрешника. Там вижда чисто гол мъж и когато го пита какво прави там, човекът в дрешника му отговаря: Ако щеш вярвай, но чакам влака.“ В „тайните страници“ са и разсъжданията на Ане върху сексуалното любопитство и промените, които настъпват с тялото през пубертета. Описва първата менструация на едно момиче като „знак, че вече може да бъде с мъж, но не го прави, разбира се, докато не се омъжи“.
Оригиналът на Дневника на Ане е съхранен от Миеп Гийс, приятел на семейство Франк, който всъщност им помага да се укрият в сградата на „Принсенграхт“ №263. Гийс пази дневника в чекмеджето на бюрото си и го предава на бащата на Ане Ото Франк през юли 1945 г. след получено потвърждение за смъртта на дъщеря му в концентрационния лагер „Берген-Белзен. Всички останали депортирани членове на семейство Франк – Едит Франк-Холандер, майка, и Марго, по-голямата сестра на Ане, също загиват по време на Холокоста. След войната баща й – единственият член на семейството, оцелял от Холокоста – се премества в Швейцария, за да бъде близо до швейцарските си роднини. В предградието на Базел Бирсфелден, където живее до смъртта си през 1980 г., през юни 2009 г. е открит площад на името на Ане Франк.
Стотици фрази от Дневника са добили статус на крилати мисли, които днес се използват като теми за ученически разработки, при състезателни формати, докторантски защити и пр., като напр.: „Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно.“ Или: „Всеки таи вътре в себе си добри новини. Добрите новини са, че ти не знаеш колко прекрасен можеш да бъдеш, колко много можеш да обичаш, какво можеш да постигнеш и колко голям е потенциалът ти.“
По дневника са създадени и серия филмови продукции, от които първата е на Шели Уинтърс, спечелила наградата „Оскар“ за филмовата си адаптация от 1959 г. – „Дневникът на едно младо момиче“ на Ане Франк.
Сайтът „Anne Frank Trust UK“, на който Нейно Величество Кралица Елизабет II стана патрон на 27. януари 2024 г., в Деня за възпоменание на жертвите на Холокоста, разработва и предоставя десетки иновативни програми за обучение в училищата от цял свят, които обхващат антисемитизма, всички съществуващи предразсъдъци и форми на дискриминация както по време на Холокоста, така и след това. „Ние обучаваме млади хора като обучители на връстници, така че те да споделят наученото в своята училищна общност. Учейки се от Ане Франк и Холокоста, ние даваме възможност на млади хора на възраст от 9 до 15 години да се противопоставят на всички форми на дискриминация и антисемитизъм“ – е посланието.
Историята на интерпретациите и възможностите на борбата срещу антисемитизма и геноцида срещу евреите и „различните“ продължава и до днес, но вдъхновяващ за поколенията остава фактът, че едно петнайсетгодишно момиче успя да остави световна следа със своя уникален пример за борба с нацизма и езика на омразата. Дневникът на Ане Франк е част от културното наследство на ЮНЕСКО.
В България има няколко издания на Дневника на Ане Франк. Първото пълно и нецензурирано българско издание „Задната къща. Дневникът на Ане Франк“ е публикувано от издателство „Сиела“ през 2018 г. в превод на Мария Енчева с дизайн и илюстрации на художника Дамян Дамянов. По блестящ начин издателството резюмира книгата си пред бъдещия читател: „За първи път на български ще може да бъде прочетено пълното и нецензурирано издание на дневника на Ане Франк – историческо и дълбоко човешко сведение за една от най-мрачните епохи в човешката история. Необикновеният дневник на Ане Франк, написан на тавана на къщата в Амстердам, където тя и нейното семейство прекарват две години, укриващи се от нацистите, получава своето заслужено място сред класиката на ХХ век. В най-мрачните времена на миналия век едно на пръв поглед обикновено момиче ден след ден създава своето любовно писмо към живота, младостта и надеждата, своето свидетелство за силата на човешкия дух. Пред лицето на глада, лишенията, страха и надвисналата смърт Ане отваря прозорец към собственото си израстване, семейството си, първата любов, сексуалността, глада, към това, което предстои, с остроумие и пълна откровеност. Сега, в първото си пълно издание на български език, включващо пасажи, смятани за твърде скандални за времето си, Дневникът на Ане Франк е историята на всеки тийнейджър… в условия, които малко тийнейджъри са познали.“
Има и други издания на български език. Всъщност първото, но непълно издание, е от 2003 г.: „Задната къща. Дневникови писма (14 юни 1942 – 1 август 1944“ в превод от нидерландски на Емилия Манолова и Храбър Будинов. То е част от поредицата „Вечните детски романи“ на издателство „Пан“. През 2011 г. Дневникът на Ане Франк е издаден и от ИК „Хеликон“ в категорията „Тийн. Литература за деца и юноши“. Това издание е достъпно и в електронен формат.
През 2022 г. издателство „Изток-Запад“ публикува на български език книгата „Кой предаде Ане Франк?“ на американската професорка Роузмари Съливан от Университета в Торонто, в превод на Юлия Гешакова. Използвайки нова технология и модерни изследователски методи, както и откривайки нови документи, международен научен екип, ръководен от бивш агент от ФБР, най-сетне разгадава загадката, вълнувала поколения наред от края на Втората световна война насам: Кой предаде Ане Франк и семейството й и защо? Книгата на проф. Роузмари Съливан е изумителен пример за исторически детективска работа, умело структурирана и завладяващо написана, която дава на читателите ценни отговори.
Бележки:
[1] Адорно, Т.В. 2002. Естетическа теория. София: АГАТА-А.
[2] Даймънт, М. 1998. Евреи, бог, история. София: Шалом.
[3] Книгата има сравнително посредствен успех до 1933 г. Първата част на „Моята борба“ е публикувана през 1925 г. и е продадена само в 9473 копия през първата година. През 1927 г. излиза втората част за националсоциализма. През 1933 г., когато Хитлер става канцлер, книгата става бестселър и продажбите скачат неимоверно.
[4] Лора Макензи структурира живота
на Ане Франк от първия ден на воденето на дневника със следната последователност: 14. юни 1942-ра – първи ден от дневника; 4. август 1944-та – полицията арестува Ане, семейството й и останалите четирима души, укриващи се заедно с тях; март 1945-та – Ане Франк умира в концлагера Берген-Белсен, два месеца преди освобождението на Холандия.
[5] Anne Frank House <https://www.annefrank.org/en>
