В настоящия дигитален свят, в който ролята на човека все по-често бива замествана от изкуствения интелект (ИИ), възниква въпросът за това може ли той да бъде автор на художествено произведение и дали всъщност става въпрос за авторство, или за нещо друго.
Преди всичко нека да разгледаме понятията автор, епигон и плагиатор. Според българския тълковен речник авторът е създател на произведение в областта на литературата, изкуството, науката, техниката и т.н. Той е творец. Ако разгледаме това твърдение по-обстойно, бихме ли могли да мислим за изкуствения интелект като за своеобразно творение на даден автор? В този аспект би ли могло творението също да твори? Ще се върна на този въпрос малко по-късно в изложението. Сега да разгледаме термина епигон. Тук отново ще се позова на българския тълковен речник. Според него епигонът е подражател на стила, идеите и метода на някой голям писател, художник, философ, мислител или друг, на някое художествено, научно или друго интелектуално направление. В своята „Поетика“ Аристотел разглежда подражанието като творчески процес, който пресъздава реалността, но в никакъв случай не я копира. Тук се появяват и термините плагиатор и плагиатство. Дефинитивно погледнато, плагиатството е заимстване на част от научен труд, творба на изкуството или идея, без да бъде посочен източникът, а плагиаторът е извършителят на плагиатството.
След като разгледахме основните понятия, с които ще си служим, може да преминем към основния въпрос – автор, епигон или плагиатор е изкуственият интелект? Приемайки основната идея за авторство и въобще за създаване на съдържание, бихме могли да говорим, поне по мое мнение, за наличие на някакъв вид колаборация, съавторство между потребителя, който задава инструкциите на изкуствения интелект, и самия изкуствен интелект. Като пример може да разгледаме следната ситуация: желанието ни е да създадем текст, художествено произведение, като имаме идея за сюжет, герои, форма, но не можем да облечем всичко това в свързан текст. Задаваме съответните критерии на изкуствения интелект и той създава вместо нас желания текст. Бихме могли да коригираме написаното, ако то не ни харесва, като да зададем промени в него до момента, в който написаното напълно ни удовлетворява. В този случай можем да кажем, че с изкуствения интелект сме работили в колаборация.
На този етап обаче възниква друг въпрос – дали текстът, който изкуственият интелект е използвал, е бил плагиатстван, или компилиран? Изкуственият интелект работи чрез обработка на вече съществуващи в Мрежата данни, които той анализира и подбира. До каква степен той напълно копира дадени идеи, аз не мога да кажа, но тук би могло да се говори за изкуствения интелект по-скоро като за епигон, подражател на определен стил. Също както хората, така и изкуственият интелект се влияе от определени дадености. Дори при нас, живите автори, творчеството в някои случаи е плод на влияние от нечий чужд труд. Това обаче не означава плагиатство, ако поставяме ясна граница между влияние и копиране. За разлика от хората, които разполагат с по-ограничена база от данни, изкуственият интелект борави с цялата информация, която съществува в онлайн пространството. Събирайки късче по късче данни от различни източници, той е способен да създаде текст, който по нищо да не отстъпва на създаден от човешка ръка. Тук вече може да се върнем към въпроса, който поставих в самото начало на разсъжденията си – би ли могло творението също да твори?
Изкуственият интелект е създаден от човека, за да му служи. Зад него стоят усилията на редица хора, които постоянно работят за неговото подобряване. Това превръща изкуствения интелект във вид творение. Но дали то би могло самó да създава свои творби? Според мен, отговорът на този въпрос е отрицателен, тъй като изкуственият интелект разполага само с наличната в момента база данни и при въпрос от наша страна той отговаря единствено въцз основа на вече съществуващото. Изкуственият интелект не би могъл да породи сам своя идея.
Или пък би могъл? Ще тестваме това питане чрез експеримент. Ще поставим задача на изкуствения интелект да измисли тема на роман и ще видим какво ще ни предложи. При задаването на критерии умишлено не посочваме нито жанр, нито герои, тъй като искаме всичко да бъде „по идея“ на изкуствения интелект. При това положение получаваме три предложния за роман съответно в три различни жанра. Сюжетите и героите им са интригуващи, но решаваме да го запитаме дали все пак вече не съществуват книги с подобни сюжети. Отговорът на изкуствения интелект ни е достатъчен, за да си отговорим на гореизложените основополагащи въпроси. Всички идеи, които изкуственият интелект ни предлага, са заимствани от вече съществуващи романи или филми. Той е ползвал повече от един източник, което изключва варианта за директно плагиатство. Ето какво казва например за своите „идеи“ самият изкуствен интелект: „Да, тези идеи стъпват върху популярни литературни тропи, но всяка от тях има уникален нюанс“.
Ако обобщим всичко казано дотук, то можем да заключим, че изкуственият интелект влиза най-убедително в ролята на епигон, който обработвайки наличната информация, ни предлага готови решения и неоригинални творчески модели. Дали изкуственият интелект може да замени човека като автор и създател на нещо уникално, което на пръв поглед не би могло да бъде дело на машина, предстои да разберем.
Ползвана литература:
1. Аристотел (2016). Поетика. София: Изток-Запад.
2. Речник на българския език. Посетен на 22.03.2026.
3. Google AI. Ползван на 22.03.2026.
Приложения:
Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Приложение 6
Приложение 7
Приложение 8
Приложение 9
