Три литературоведски дебюта

Администратор

­

­

          Издателство „Кралица Маб” и Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” с участието на проф. Боряна Христова и проф. Николай Аретов (редактор на книгите) имат удоволствието да Ви поканят на представянето на три първи книги на млади изследователи:

1. Анна Алексиева – „Българската поезия от 40-50-те години на XIX век. Роли на субекта“;

2. Николета Пътова – „Драматургия на българското: Националната идентичност във възрожденската драма“;

3. Николай Папучиев – „Фолклор и национална култура“.

          Три в едно!

          Премиерата ще се сътои на 16.10.2012 г. от 17.00 ч. в заседателната зала на НБКМ. Заповядайте!

­

◊ ◊ ◊­

­­

­

          Монографията на Анна Алексиева е първото самостоятелно проучване на едно неясно и пренебрегвано от специалистите явление – възрожденската поезия от средата на XIX век. През този период фигурите на поети като Стефан Изворски, Тодор Хрулев, Кръстьо Пишурка, Никола Икономов, Йордан Хаджиконстантинов, М. Лазаров, Сп. Зафиров, Петър Протич и пр. са не по-малко популярни от присъствията на Петко Славейков и Добри Чинтулов. А поетическите текстове, издържани в стила на т. нар. даскалска поезия или на анакреонтичната и еротична лирика, определят в най-голяма степен облика на книжовната продукция на периода, свързан с началото на новобългарското поетическо слово.

­

­

          Изследването на Николета Пътова разглежда целия корпус на българската възрожденска драматургия и въвежда в научно обращение някои малко познати и неизследвани произведения. Изследването анализира въобразяването на Своето и Чуждото и очертава парадигмата на героичното и позорното и проекта на модерността, свързан с прекомпозиране на патриархалното съзнание. Сюжетите на възрожденската драматургия и възможностите ѝ за влияние са коментирани като ресурс за изграждане на националния пантеон. Проследен е пътят, по който Райна Княгиня, Хаджи Димитър и „Шуми Марица“ се превръщат в национални символи.

­

­

          Познаваме ли собствената си култура? Какво означава автентичен фолклор и кога е създаден? Защо нацията търси „автентично-българското”, за да легитимира себе си? Как модерната българска държава „открива” фолклора? Това са част от въпросите, към които трудът на Николай Папучиев предлага новаторски поглед. Авторът тръгва от водещите идеи в съвременната антропология и представя политиките на държавата, насочени към съхраняването, експонирането, експлоатирането и въобразяването на фолклора. Трудът анализира академичните изследвания, публикациите в медиите, етнографските изложби и музеи като механизми за формиране на модерните представи за автентична култура и традиция.

          Кралица Маб (нашенската), както винаги, е изкусителна!

­

Публикувано в Премиери. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.