Едно момиче, което успя да промени света

Радост Николаева

Може да бъде изображение с 1 човек
Анелизе Мари Франк
­

          Датата 12. юни 1929 г. е рождена дата на еврейското момиче Ане Франк (Анелис или Анелизе Мари Франк), родена във Франкфурт на Майн, Германия, която на петнайсет години умира, депортирана в концентрационния лагер „Берген-Белзен“, но остава в историята на света с дневника си, който оцелява в името на борбата за универсалните човешки ценности срещу нацизма и Холокоста.

          Днес, седемдесет и седем години по-късно, „Дневникът на Ане Франк“ е преведен на повече от седемдесет езика и е издаден в повече от трийсет милиона копия. Може да се каже, че този дневник се превърна в най-известния документ, описващ геноцида (Холокоста), на който са подложени евреите по време на Втората световна война. Специфичната роля на това автобиографично произведение, което увеличава като под лупа реалността на живота на заключения в килията на тотално пленничество човек, съществуващ за системите само като обект на преследване, всъщност се превръща в модел за надживяване на травматичната среда чрез пресъздаване на индивидуалната биография. Инстинктът, че чрез създаване на някаква митична цялост на образа за себе си, дори и при липсата на достатъчно социален опит и в невъзможност да живееш без насилствена конфискация на личната свобода, се оказва от световно значение за това как човек може да извоюва своя парцел свобода като модел на спечелена битка за оцеляване и морална победа. Този „модел за свобода“ на петнайсетгодишната Ане се осъществява като реална победа над изгнаничеството чрез един съвсем възможен живот, копнеж за живот, който – от първата публикация на дневника на 25. юни 1947 г. до днес – се препредава от поколение на поколение младежи по целия свят. Автобиографичната откровеност на Ане Франк не може да премахне злото, но успява да го документира, което е единственият полезен морален ход чрез нейната спонтанна и безнадеждна съпротива срещу конкретното зло. Именно това е късчето правилен живот в неправилния, както би казал Адорно [1], което превръща Дневника на Ане в любима книга на поколения млади хора, както и в стратегиите за обучение и възпитание на ученици от възрастовата група от девет до петнайсет години в стотици водещи училища по света.

AMSTERDAM, NETHERLANDS – An open page of Anne Frank’s diary, on display at the Anne Frank House.
(Photo Credit: National Geographic Channels/Gavin Hodge)

­

Публикувано в Мемоари, Статии | Коментирайте

Литературата и войната: случаят „Походна войнишка библиотека“

Милена Кирова

­

         

­

          Когато говорим за време, което е толкова трудно и драматично, каквото е всяка война, най-лесно ще бъде да си помислим, че не само писането, но  и четенето на литература замира, удавено в бързо прииждащите събития. Такава е например логиката на българската литературна история, която традиционно оценява периода от 1912 до 1918 г. като застой и дори „мъртва ивица“ по известното определение на Георги Бакалов. Близкият поглед обаче показва друга действителност, много по-сложна и по-разнообразна, опровергаваща лекотата, с която обичаме да поставяме етикети. Може би е трябвало да се замислим повече върху едно твърдение на Гео Милев, който е имал преки наблюдения върху книжарницата на своя баща: „Войната повиши у нашата публика интереса към литературата и изкуството“. Защото – освен ординерната логика на равния бит, има и друга, алтернативна логика: екстремните събития пораждат неочаквани ситуации и процеси. Има още

Публикувано в Печатно книгоиздаване, Статии | Коментирайте

Творчески постижения, генеративен изкуствен интелект и личностното развитие на обучаващите се по философия в средните училища в България

Кръгла маса, организирана от Регионално управление на образованието София-град и Национален университетски център за творчество и иновации (НУЦТИ) на СУ „Св. Климент Охридски“

Администратор

­

Линк за връзка: кръгла маса

­­­

П Р О Г Р А М А

20.02.2024 г.

­

Въвеждащи изказвания на модераторите:

13.00-13.10 ч. –  проф. д.ф.н. Пламен Макариев и д-р Мая Митренцева

­

Изказвания на лекторите:

13.10–13.20 ч. – Изкуственият интелект и неговата невъзможност за онтологично познание – д-р Ивайло Николов, 12 СУ „Цар Иван Асен II“, гр. София

  • Резюме: Изкуственият интелект, пречупен през две перспективи. Първата е неговата невъзможност за онтологично познание. При втората съществува чисто религиозен елемент. Той се намира в 13 глава на Откровението на Йоана.

13.20–13.30 ч. – В състояние ли е генеративната програма да извършва открития, изобретявания и програмирания? – д.ф.н. Александър Андонов, СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, катедра „Философия“, НУЦТИ

  • Резюме: Прави се опит да се обсъдят познавателните проблеми на откритията, изобретяванията и програмиранията, за да се провeри доколко ИИ би могъл и как да се справи успешно с тях.

13.30–13.40 ч. – GPT – опосредствена реалност (предметност) или интелектна (субектност) – проф. д-р Веселин Дафов, СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, катедра „Философия“, НУЦТИ

  • Резюме: Поставя се въпросът за онтологичното достойнство на GPT: дали е предмет (обект), средство, или е същество (субект), живост (но не непременно в биологичен смисъл). Онтологизира се органичния (предметността през, която субектното се самосъздава) характер на GPT в смисъла на не-само-средство, а на преминаващо в нов орган, в нова органика (сетивна или друга), през който човешката субектна разумност се самосъздава. Така да се каже – през GPT, организмичността, органиката на интелектността нараства, и едва след това може да се говори за самонарастване на именно тази интелектност. Така GPT се мисли именно като организмично-субектно – доколкото представлява не просто средство, а нов орган за съответно нова човешка разумност.

13.40–13.50 ч. – Отговорността на философията в сферата на образованието в епохата на изкуствения интелект – проф. д.ф.н. Веселин Петров, Институт по философия и социология при Българска академия на науките

  • Резюме: Разглежда се появата на изкуствения интелект и последствията от тази поява за хората, като особено се акцентира върху промените в образованието и обучението, предизвикани от появата и използването на изкуствен интелект в образованието и най-вече в процеса на преподаване и обучение. Правят се изводи и препоръки как да се подхожда внимателно към използването на изкуствен интелект в образованието на човека и какви промени ще настъпят във функцията на учителя в процеса на образование.

13.50–14.00 – Въпроси спрямо страха пред изкуствения интелект – доц. д-р Цветина Рачева, СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, катедра „Философия“ Има още

Публикувано в Конференции, Образование | Коментирайте