Иван Георгов – предтеча на научната парадигма за изследване на индивидуалните вариации в eзиковата онтогенеза

Юлияна Стоянова­

­

проф. д-р Иван Георгов (862-1932)

 

Иван Георгов – учен с универсални приноси в хуманитаристиката [1]

          Проф. д-р Иван Георгов е един от най-видните български учени в областта на хуманитаристиката. Той е философ, психолог, педагог, филолог и общественик. Следва философия в Йена и Женева, а през 1889 г. защитава докторат по философия и педагогика в Лайпциг. Действителен член (1902) и председател (1928–1936) е на Историко-филологическия клон на Българска академия на науките. Председател и член-учредител е на Македонския научен институт в София, активен застъпник за правата на македонските българи.

          Иван Георгов е един от създателите на Софийския университет – преподава в него история на философията над 40 години (1892–1934), два пъти е декан на Историко-филологическия факултет (1900-1901, 1908-1909) и четири мандата е  ректор (1898–1899, 1905–1906, 1916–1917, 1918–1919). В продължение на повече от 45 години оглавява Катедрата по история на философията и е автор на два тома от осемтомната „История на философията“. [2]

          Настоящата статия разглежда само една от многобройните области на изследване, в които този универсален български учен е дал свой принос: овладяването на българския език в ранната детска възраст. Публикациите му върху езиковата онтогенеза, които показват изключителната задълбоченост и проницателност, не са загубили своята актуалност и до днес. Има още

Публикувано в Езикознание, Статии | Коментирайте

Коледно писмо

­
          Здравей, Дядо Коледа,
          Аз съм Макси. Макси от „Криволак“. Вече съм Макси от Първи „А“, но те моля отново да оставиш подаръка ми под домашната елха. Учителката по „Човек и общество“ каза, че си виртуален, но аз съм сигурен, че съществуваш. Виртуални са кръчмата, в която тате ходи, без да излиза от апартамента, и любовникът на мама, когото никой не е виждал. Аз знам, че да си виртуален и невидим не е едно и също. Виртуалният се разпознава по това, че не носи подаръци.
          Дядо Коледа, аз мога да пиша и няма повече да карам мама и тате да ти препредават като по развален телефон какво искам. Много ти благодаря за миналогодишната шейна. Тя беше малко карана и аз помислих, че си я взел от някое дете, което не е слушало, за да я дадеш на мен. Но според мама шейната не е била чисто нова, тъй като и аз не съм от най-послушните, а и не съм те бил помолил както трябва. Трябвало да бъда по-любезен. Първо да попитам как си, след това да ти разкажа какво съм правил през годината и чак тогава да помоля за подарък.
          Дядо Коледа, аз вече зная как да те помоля, а и други неща, които много възрастни не знаят. Знам, а госпожа Хаджиева не знае, че не трябва да ни дава домашни, когато времето е хубаво и може да играем навън. Студентите на мама не знаят какво е пролетарка, а аз знам, че пролетарка е жена, която обича пролетта. Приятелите на татко пък не знаят, че кръглата годишнина е любилей, а не юбилей, тъй като на празника много се люби и много се лей. Да знаеш само колко целувки получи тате на рождения си ден и колко се изпи! Добре че баба си бе легнала и не видя какво и колко се изля върху килима, който е купила, преди да се родя.
          Дядо Коледа, моля те на тази Коледа да ми донесеш компютърна игра. Но най-много от всичко искам да донесеш здраве на мама и тя да може винаги да е при нас. Може да си вземеш всичките играчки, които си ми носил досега. Ако ти трябва – вземи и шейната, но не забравяй здравето на мама и не й казвай, че съм ти писал.
          И накрая – да не пропусна най-важното.
          Мили Дядо Коледа, тази година аз наистина много слушам и се връщам от училище сам. От нашия клас само Мими и Деси пишат по-добре от мен, но те са момичета и не се броят. Мими и Деси са суперумни и още в детската градина знаеха буквите и сами да си връзват обувките.
          Ти как си? Беше ли годината ти здрава, спорна и щастлива? Ще има ли подаръци за непослушните? Еленките още ли слагат рога на елените? Снежанка изяжда ли си всичко и джуджетата пораснаха ли?
          Много те обичам и те чакам!
          Макси от Първи „А“
­
Забел.: Текстът се публикува за първи път във Facebook.
Публикувано в Разкази | Коментирайте

Днес е утрешното вчера

­
­
          От 08.10.2021 г. до 27.10.2021 г. в Музея на изкуството от времето на социализма в София (ул. „Лъчезар Станчев“ №7) се открива обща изложба на XI издание на Международния фотофестивал Биенале „Фодар“ .
          Темата на фестивала е „Днес е утрешното вчера“, която насочва вниманието на участниците към историчността на това, което приемаме като ежедневие. Международно жури допусна до изложбата 22-ама автори от 13 страни. 
          Темата предполага исторически поглед към действителността и същевременно попада в сърцевината на феномена фотография. Пандемичната ситуация, изолацията, ограниченията се отразяват както на ежедневието на всеки от нас, така и на функционирането на обществото като цяло.
          Фотоисториите от тазгодишния конкурс ни срещат открито с първата вълна на Ковид-19 в Италия, оцеляването на орангутаните на остров Суматра, действията на кървавия режим във Венецуела, трафика на забранени от ислямските власти стоки в Иран, маслиновите горички в Южна Италия, район Саленто, поразени от друг вирус и оставили без поминък много хора. Българските автори са насочили вниманието си към забравата и разрухата, която може да се открие на много места в страната – състоянието на черноморското крайбрежие, обезлюдяващите се села в Родопите, рушащи се медицински заведения, останали от времето на социализма.
          Ясно заявеният хуманистичен профил на биенале „Фодар“ разширява полето на своя интерес. В изложбата участват 22 автора от 13 страни. На 21 октомври 2021 г. в изложбените площи председателят на фондация „Фодар“ д-р Антоан Божинов ще изнесе лекция на тема „Фотографията – пространство на колективната памет“.
          Фестивалът се организира с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“. Съорганизатор е Националната галерия. Медийни партньори са „БулФото“, „Вагабонд“ медия, в. „България днес“.
          Основната ценност, която Биенале „Фодар“ защитава и се стреми да разширява, е хуманизмът.
­
Публикувано в Изложби, Събития, Фестивали, Фото | Коментирайте