Албум
Автор: Димитър Карастоянов
Заглавие: София – 1912
Издател: Осигурително дружество „Балкан“
Печатница: Държавна печатница
Място: София
Година: 1920
Дигитализация: 2019, Студентско общество за компютърно изкуство (СОКИ), предоставен от личната колекция на Росен Петков, по проект Mobile Digitizing – Еразъм
Съдържание: 45 кадъра, заснети между 1910 и 1012 г.
Забел.: Книгата може да се прочете от тук.
„Има възраст, когато човек преподава това, което знае; после настъпва друга, когато преподава онова, което не знае: това се нарича търсене“ (Ролан Барт)
Мнозина преподават това, което знаят, малцина – това, което не знаят. Академичните титли не са свързани с упражняване на второто умение, защото то е нерегламентируемо. Превърне ли се в норма, спира да е търсене.
Модераторите на e-Scriptum са университетски преподаватели от втория тип – пребиваващи във възрастта на продуктивното незнание (независимо от биологичната си възраст) и преподаващи умението за търсене на знание, валидност и по възможност истина (отнасяща се до всички неочевидни обективности).
Възрастта, когато започваш да преподаваш онова, което не знаеш, е проява не на биологична, а на ментална зрялост. Тя на свой ред е привилегия не на ума в неговата техничност, а на мъдростта в нейната самокритичност.
Продължаващо онлайн издание.
Некомерсиално.
ISSN: 3033-0645.
Всички права запазени.
Copyright © 2011-2025
За студенти и преподаватели,
специалисти и творци
в литературата и книгоиздаването
Юлия Йорданова-Панчева,
Алберт Бенбасат, Юлияна Стоянова
„Времената са лоши. Децата вече
не се подчиняват на родителите си
и всеки пише книга.“
(Марк Тулий Цицерон
от южен Лацио, І в. пр.н.е.)
