Манол Пейков
През четиринайсетте си години като издател съм работил със 71 преводачи, които са превели за мен книги от 23 езика. (Държавите, разбира се, са доста повече.) 53-ма от тях са жени. Това прави три жени от всеки четирима преводачи, с които съм работил.
И не, причината за това небалансирано полово разделение не е се крие в обстоятелството, че поначало обичам да работя с жени и че се чувствам удобно в тяхна компания (което само по себе си е безспорен факт). Жените-преводачи в България просто са много повече от мъжете-преводачи. Имам си своя собствена теория защо това е така. Тя се състои от няколко точки:
• в България жените четат повече от мъжете (доказателство за това е разпределението на почитателите в повечето читателски групи в социалните мрежи, което по правило е около 70/30 в полза на жените);
• за да си добър преводач, трябва едновременно да си начетен, добре образован, грамотен, талантлив и да си склонен да потиснеш собственото си его за сметка на авторовото. Жените отговарят на този профил значително по-често от мъжете;
• поради отдавна наложената в България патриархална традиция (въпреки стремежа към полова уравновиловка в епохата на комунизма), според която мъжът се занимава с прехраната, а жената – с децата и дома, жените са по-склонни да приемат по-скромно заплащане за труда си;
• поради факта, че отглеждат в себе си и около себе си живот, жените по-рядко хвърчат в облаците и са по-склонни да гледат на живота откъм практичната, а не откъм потенциалната му страна. Сиреч, отново – по-склонни са да приемат по-скромно заплащане за труда си.
* * *
Нека превъртя лентата мъничко и ви запозная (макар и в съвсем едър щрих) с реалностите на българското книгоиздаване.
Българският издател е принуден да работи, твори и оцелява под натиска на няколко фактора, за които мога да ви говоря с часове:
• цените на книгите, които продава – все още най-ниските в Европейския съюз;
• малките тиражи (мъничко над 500 броя средно на заглавие, според статистиките от последните години);
• ДДС върху книгата – доскоро най-високото в ЕС (20%) след Дания (25%). В момента – временно – намалено на 9%;
• авторовия процент: 8 до 10% за преводни автори, 15 до 20% за български автори (От крайната цена, която включва и ДДС-то.);
• при преводни книги – труда на преводача, който не зависи от тиража, а от броя преведени страници;
• редакторския труд, коректорския труд, цената за оформлението и/или илюстрациите;
• разходите за печат (те зависят от дебелината на книгата, цветността на печата, вида хартия и тиража, но общо-взето варират между 10 и 25% от коричната цена);
• разпространителския процент, който през последните години устремно се понесе от 35 към 40%, а в някои случаи – и до 45% от крайната цена на книгата.
Простите сметки показват, че за издателя в крайна сметка остават между 8 и 12% от коричната цена. При това – преди да е започнала основната работа: разноса по книжарници, маркетинга и промотирането на самата книга.
Предполага се, че с тези 8-12% издателят трябва да може да плати заплати на екипа си, да се погрижи за премиерите, рекламните материали, промотирането и прочее. И накрая за самия него да остане някаква печалба.
Сами се досещате, че това е практически невъзможно. Дори всичко друго да е сметнато и изпълнено безпогрешно, достатъчно е да не прецени добре тиража си и да му залежи 20%, за да е на загуба.
По тази причина, на издателите се налага да бъдат безкрайно изобретателни и предприемчиви при оптимизацията на разходите.
