Малина Димитрова
Съдържание: Различните издания, преиздания и допечатки на романа „Под игото“ от Иван Вазов за период от 125 години, макар и мозаeчно, дават възможност да се проследят промените в издателските практики, настъпили под влияние на пазара. Анализът е изграден върху най-интересните трансформации в различните издания, които предизвикали оживени дискусии и вълни от възмущение. Акцентува се върху тях като издателски факт: в единия край на ценностната скала е канонизацията на романа и непреходното му значение за българската литература, а в другия – смущаващи издания, които подменят Вазовия текст. Романът има и различна символична стойност в различните видове издания, което повдига въпросите за професионализма на издателите, за приоритетите им и за позицията им какво е книгоиздаването – бизнес или бизнес с културна мисия.
Ключови думи: книгоиздаване, литературна класика, история на книгата, книгознание, бизнес.
Изложбата „Дългият път на първия български роман – 125 години от първото самостоятелно издание на „Под игото“, която Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ подготви и представи в края на миналата година, разкри пътя на романа в цялото му многообразие и се опита да даде отговор на въпроса защо 125 години след първото си самостоятелно издание „Под игото“ е определян като най-българския роман.
Още в началото трябва да направим уговорка. В хода на анализа са обособени няколко тематични линии, като в някои от тях проблемите се разглеждат компактно и обобщено, а върху други е поставен акцент. Изхождаме от постановката на Робърт Дарнтън [1], че „книгите не признават нито езикови, нито национални граници и […] отказват да се побират в границите на една дисциплина, когато са третирани като обект на изследване. Нито история, нито литература, нито икономика, нито социология, нито библиография могат да оценят правилно всички аспекти от живота на книгата“. Основният акцент е поставен върху книговедския анализ на пътя на „Под игото“ както в контекста на различни културно-исторически периоди, така и в контекста на различни издателски стратегии.
Ще започнем с кратка литературноисторическа фактология. Има още →
