Литературата и войната: случаят „Походна войнишка библиотека“

Милена Кирова

­

         

­

          Когато говорим за време, което е толкова трудно и драматично, каквото е всяка война, най-лесно ще бъде да си помислим, че не само писането, но  и четенето на литература замира, удавено в бързо прииждащите събития. Такава е например логиката на българската литературна история, която традиционно оценява периода от 1912 до 1918 г. като застой и дори „мъртва ивица“ по известното определение на Георги Бакалов. Близкият поглед обаче показва друга действителност, много по-сложна и по-разнообразна, опровергаваща лекотата, с която обичаме да поставяме етикети. Може би е трябвало да се замислим повече върху едно твърдение на Гео Милев, който е имал преки наблюдения върху книжарницата на своя баща: „Войната повиши у нашата публика интереса към литературата и изкуството“. Защото – освен ординерната логика на равния бит, има и друга, алтернативна логика: екстремните събития пораждат неочаквани ситуации и процеси. Има още

Публикувано в Печатно книгоиздаване, Статии | Коментирайте

Творчески постижения, генеративен изкуствен интелект и личностното развитие на обучаващите се по философия в средните училища в България

Кръгла маса, организирана от Регионално управление на образованието София-град и Национален университетски център за творчество и иновации (НУЦТИ) на СУ „Св. Климент Охридски“

Администратор

­

Линк за връзка: кръгла маса

­­­

П Р О Г Р А М А

20.02.2024 г.

­

Въвеждащи изказвания на модераторите:

13.00-13.10 ч. –  проф. д.ф.н. Пламен Макариев и д-р Мая Митренцева

­

Изказвания на лекторите:

13.10–13.20 ч. – Изкуственият интелект и неговата невъзможност за онтологично познание – д-р Ивайло Николов, 12 СУ „Цар Иван Асен II“, гр. София

  • Резюме: Изкуственият интелект, пречупен през две перспективи. Първата е неговата невъзможност за онтологично познание. При втората съществува чисто религиозен елемент. Той се намира в 13 глава на Откровението на Йоана.

13.20–13.30 ч. – В състояние ли е генеративната програма да извършва открития, изобретявания и програмирания? – д.ф.н. Александър Андонов, СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, катедра „Философия“, НУЦТИ

  • Резюме: Прави се опит да се обсъдят познавателните проблеми на откритията, изобретяванията и програмиранията, за да се провeри доколко ИИ би могъл и как да се справи успешно с тях.

13.30–13.40 ч. – GPT – опосредствена реалност (предметност) или интелектна (субектност) – проф. д-р Веселин Дафов, СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, катедра „Философия“, НУЦТИ

  • Резюме: Поставя се въпросът за онтологичното достойнство на GPT: дали е предмет (обект), средство, или е същество (субект), живост (но не непременно в биологичен смисъл). Онтологизира се органичния (предметността през, която субектното се самосъздава) характер на GPT в смисъла на не-само-средство, а на преминаващо в нов орган, в нова органика (сетивна или друга), през който човешката субектна разумност се самосъздава. Така да се каже – през GPT, организмичността, органиката на интелектността нараства, и едва след това може да се говори за самонарастване на именно тази интелектност. Така GPT се мисли именно като организмично-субектно – доколкото представлява не просто средство, а нов орган за съответно нова човешка разумност.

13.40–13.50 ч. – Отговорността на философията в сферата на образованието в епохата на изкуствения интелект – проф. д.ф.н. Веселин Петров, Институт по философия и социология при Българска академия на науките

  • Резюме: Разглежда се появата на изкуствения интелект и последствията от тази поява за хората, като особено се акцентира върху промените в образованието и обучението, предизвикани от появата и използването на изкуствен интелект в образованието и най-вече в процеса на преподаване и обучение. Правят се изводи и препоръки как да се подхожда внимателно към използването на изкуствен интелект в образованието на човека и какви промени ще настъпят във функцията на учителя в процеса на образование.

13.50–14.00 – Въпроси спрямо страха пред изкуствения интелект – доц. д-р Цветина Рачева, СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, катедра „Философия“ Има още

Публикувано в Конференции, Образование | Коментирайте

Българският символизъм

Иван Радославов

­

Иван Радославов

(1880 – 1969)­

 

          Преди приблизително деветнайсет години едно свободно от рутина и традиции списание („Художник“, 1905 г.) напечата следното стихотворение под заглавие „Новият ден“:

          Под глух тътнеж просторът цял трепери,

          звезди отскачат в пътя замъглен

          и през разтворени железни двери

          сред златен прах пристигна новий ден.

 

          Подава свойта празна чаша, гледа

          дали нектар зората ще налей,

          а тя целува го, изчезва бледа

          в простора само нейний плащ белей.

          Неговият автор Теодор Траянов, млад човек тогава, току-що започващ литературната си кариера, едва ли е подозирал значението на тази пиесетка за историята на новата на времето си българска поезия. А за нас, за всички ни днес, е ясна тази пророческа символизация, която представляваше това малко стихотворение – едно от най-чистите, написано в духа на символизма – за настъпващото утро на нашето литературно възраждане. Има още

Публикувано в Литературознание, Статии | Коментирайте