Международно признание за български поет

Светлозар Жеков, „Литературният път на Кирил Кадийски“, издателство „ Мишел дьо Мол“, 2020, 597 страници, 25 евро

Алберт Бенбасат

 

­

          Преди броени месеци престижното френско издателство „Мишел дьо Мол“ публикува анкетата на Светлозар Жеков с големия български поет и преводач Кирил Кадийски, което е истинско признание не само за Кадийски, но и за съвременната българска поезия, литература и култура. Признание не откъде да е, а от Франция – страната на велики поети, писатели, художници и мислители. Вероятно това е първата издадена във Франция българска критическа книга, хвърляща светлина върху съвременната ни поезия, литература и култура. Сам по себе си този факт придобива особена културна стойност – нещо, което своевременно и по достойнство беше отразено от БНТ, БНР и няколко печатни издания.

          Във Франция анкетата бе посрещната с интерес и получи достойна оценка. Един от известните литературни критици Жан-Пол Гавар-Пере публикува рецензия за френското издание на анкетата в престижното електронно списание Le Salon Littéraire. Малко след това излезе и втора рецензия за книгата от Патрик Вагнер в Présent Littéraire в началото на този месец.

          Двете рецензии може да прочетете в превод по-долу. Има още

Публикувано в e-Scriptum, Интервюта, Литературознание | Етикети: | Коментирайте

Клубът на самотните уфолози

Васил Загоров

 

­

           Защо извънземните винаги се представят от „очевидците“ като същества с големи глави? Нима това е някакво универсално клише? Колко тривиално – щом не е от Земята, е кльощав, а вместо глава има пъпеш на тънкия си врат и владее телепатия, която излъчва през огромните си непроницаеми черни очи! О, и забравих, задължително е сив. Само не мога да разбера от всичко, което съм чел, слушал или гледал – сив гащеризон ли носи, или е извънземно нудист, щото ако носиш трико с цвят на кожата си – това е просто проява на лош вкус.

          Такива мисли ме тормозеха. Или не, по-скоро си ги въртях из главата, за да забравя колко тежка е раницата и техниката, която мъкнех със себе си.

          Няма що, страшен Клуб за регистриране на НЛО и паранормални явления – трима души, от които само един ходи на експедиции и си плаща членския внос. Има още

Публикувано в Разкази | Коментирайте

Четвърта читалня

Алберт Бенбасат

­

Четвърта читалня в Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

­­

          Напоследък все повече гледам назад и смесвам времената – минало и настояще. Давам си сметка, че това е данък към възрастта, че в него има известна доза сантименталност и отживялост, но от друга страна, не мога да не отчета, че поколенческото мислене по отношение на базовите житейски и морални ценности се е променило, дори се променя непрекъснато. И понеже от дълго време работя със студенти, при това изучаващи книгата и нейното правене, съпоставките някак си се налагат от само себе си.

          Моите години са почти половината от годините на Народната библиотека. Това, струва ми се, ми дава правото да я наричам така – в съзнанието ми тя винаги е била НАРОДНАТА. Помня колко време и като студент, и по-сетне прекарвах под нейния покрив. Пребиваването ми там се случваше успоредно с купуването, подаряването и заемането на книги от Университетската и Градската библиотеки, със събирането на собствена библиотека – занимание, което продължавам през целия си съзнателен живот. Същото правеха и безброй други хора у нас и по света, без разлика на класа, пол, занятие. Ползването на обществена и комплектуването на лична библиотека бяха присъщи на модерното време – което комай приключи някъде към края на ХХ век. Има още

Публикувано в Есета, Мемоари | 1 коментар