Личният тефтер като книга

Лексикон на Хубавата Анита (1930-1935 г.)

Форзац из личния тефтер на Анита (30-те години на ХХ век)

„Това е албумът за спомени на хубавата Анита, започнат на 21.09.1930 г.“ и продължил до 1935 г. Това се казва в профила на анонимен потребител на социалната мрежа „Фейсбук“ под псевдоним Петр Шпонка. (За сведение прозвището му се отнася до едноименния литературен герой на Николай Василиевич Гогол – Петр Иванович Шпонька. Той е главен персонаж в незавършената повест „Петро Иванович Шпонька и леля му“ от белетристичния цикъл на украинския писател „Вечери в селцето край Диканка“ (1831–1832). Прави впечатление, че исторически погледнато, между Гоголевата повест и ученическия лексикон има точно един век.)

„Тефтерчето е колкото дланта ми и с твърди корици, но предната е подплатена с нещо меко. Усещането е за много личен предмет“ – споменава се още в поста на потребителя с никнейм Петр Шпонка. Действително е така – лексиконът е лична книга, уникат, с един-единствен екземпляр, с колективен автор в лицето на приятелския кръг на адресата на тази книга: нейния притежател. Но кой всъщност е той, кой стои зад Хубавата Анита? От коя гимназия е тя и нейните приятели, съученици ли са, връстници ли са всички те, които са попълнили „албума за спомени“ на това незнайно българско момиче от началото на 30-те години на ХХ век? Къде се съхранява тази лична вещ – книжно тяло на тефтер, попълнен ръкописно от юноши за спомен в битността им на бъдещи възрастни? От къде е взет тефтерът, кой го е намерил, кой го е фотографирал (сканирал), кой го е публикувал за първи път (онлайн) и кой пръв го е споделил след това (в интернет), кой е първоизточникът на информацията за този лексикон? Нищо от това не се знае. А би трябвало, за да може да се паспортизира тази вещ като библиографска единица и да придобие социалния статут на книга.

„Каква прелест е да фантазираме за живота на децата в онези есенни дни!“ – възкликва публикаторът. „Няма да коментирам нищо от съдържанието, просто ще го оставя на въображението ви“ – продължава той в публикацията си от 02.12.2025 г. (в 12:59 ч.). Действително историята на детството е трогателна перспектива за изследователя на културата, обществото и литературата, но не само. Както виждаме, ученическият лексикон е интересен вид ръкописна книга от модерната епоха, който е може би последният представител на този вид издания. „Издания“ ли казах? Грешка – ръкописната книга не е издание, тя няма тираж и копия, тя не е механичен продукт, а е произведение на изкуството, уникат, ръкотворно произведение, единствен и оригинален екземпляр, същински уникум на персоналната (срещу масовата) култура, тая е цялата аура (по Валтер Бенямин). Тя е израз на индивидуалистичната култура на модерността, която се съпротивлява на масовата стандартизация, уви – преповтаряйки я по алтернативен начин.