Книги и електронни четци: Как четем?

Администратор

­

­

          Асоциация „Aмора България и приятели“, Френски институт – България, екип на проекта „Е-гражданственост“ и Център за култура и дебатЧервената къща“ организират кафе-дебат и публична лекция на Серж Дюфулон (Университет Гренобъл) на 07.11.2012 г. от 19:00 ч. в Червена зала на Червената къща.

          Лансирането на новата поредица „Либер Либер“ в издателство „Сиела“ си поставя задачата да обедини кратки вече публикувани, нови или неиздавани такстове, изследвания, есета или памфлети. Това дава добър повод за провеждане на дискусия и размисъл за книгата, четенето и електронните носители, които поставят под въпрос книгата като предмет.

          В първия том от поредицата Клод Жаво описва в главата „Осми смъртен грях” живота си като читател и споделя вкуса си към книгите и четенето. Всъщност, трябва да разграничим предметите от практиките на използването им, хартиената книга от процеса четене…

          Масовизацията на информационните и комуникационните технологии може да доведе до положително развитие на ограмотяването. Като се вземе предвид фактът, че „Facebook“ обединява над един милиард профила при общо 2,5 милиарда сърфиращи в Мрежата по цял свят, било то спорадично или непрекъснато, дали не можем да говорим за глобализация на културите на писане? В този смисъл четенето се развива, прогресира и със сигурност се променя.

          Това развитие („революция“) все пак не се случва само в положителен аспект. Все по-обстойното оборудване на потребителите с електронни устройства за четене (четци за е-книги) въвежда нови форми на четене и бележи залеза на книгата на хартиен носител – предмет, към който голяма част от населението е силно привързана. Траурът по музикалния CD беше кратък, но този по книгата явно няма да е такъв.

          Какво е бъдещето на предмета, как ще се развият четенето и писането? Кафе дебатът е иницииран от Френския културен институт, Амопа и приятели, семинар „Интернет политика и е-гражданственост“.

­

­

Модератор: Анна Кръстева

Дискутанти: Жил Руе (Френски институт – София); Франсоа Сулаж (Университет „Париж 8“), Ирина Недева („Червената къща“)

Дебат с аудиторията: на френски език с превод на български език

­

Източник: Червената къща

Още по темата: „Колко му даваш“

­

Публикувано в Електронно книгоиздаване, Семинари. Постоянна връзка.

4 коментара по Книги и електронни четци: Как четем?

  1. Кафе-дебатът беше и премиера на малка книжка с две статии: „Свободна книга“ от Жил Руе и „Осмият смъртен грях“ от Клод Жаво (изд. „Ciela“, София, 2012). От двамата автори присъстваше само Жил Руе, като му партнираха дискутантите Франсоа Сулаж, Анна Кръстева, Ирина Недева и Веселин Тодоров.
    В статията си Клод Жаво казва следното: „може би както свитъкът просъществува редом с ръкописната книга и изчезва едва 4 века по-късно, преди de facto да се появи отново 15 века по-нататък върху екраните, книги и четци ще водят съвместно съществуване“. И още: „Може би на пустинен остров ще взема със себе си четец със слънчева батерия, тъй като ще надделее практичността да имам на разположение цяла библиотека, но е очевидно, че ако съжалявам за нещо, това ще са книгите.“
    Интересно изказване по този повод направи Александър Кьосев, който разказа за своите 4 лични библиотеки – първата: от типа на т.нар. от него „happy soc“[ialism]; втората: един харддиск; третата: on-line ресурси; и четвъртата: наръч ксерокси, вероятно също от времето на Соца или поне на Прехода…
    С описанието на библиотеката си „Щастливият соц“ той заинтригува всички присъстващи – французите, защото не познават този културен феномен по политически причини, и студентите, защото не могат да си я представят като културна реалия поради генерационни обстоятелства.
    Участващият в дебата гост Франсоа Сулаж, напълно в духа на статията на отсъстващия на срещата Клод Живо, възвеличи и дори свръхеротизира голото и беззащитно тяло на хартиената книга, като я припозна в съблазнителен сексуален обект за притежание. В „Осмият смъртен грях“ говори гласът тъкмо на този „Казанова на четенето“ – с когото очевидно се идентифицират както авторът на статията Клод Живо, така и говорителят в дискусията Франсоа Сулаж. Вторият сравни хартиената книга с женствен обект за обладаване, а дигиталния четец – с изкуствен инструмент за задоволяване на глада по четене, с един своеобразен „вибратор“ на четенето, който естествено е в мъжки род и не носи първична топлина при допир…
    На тази доста неовладяна и вече твърде банализирана метофорика, свързана с еротиката на четенето, Александър Кьосев противопостави примери от собствената си „щастлива“ (тук вече кавичките са иронични) библиотека на Соца, която днес е пълна с остарели, некачествено произведени, зле изглеждащи и лошо миришещи книги, символизиращи цялата мизерия на опита да преодолееш ограниченията на реалността.
    За мен остава неясно защо всички предпочитат да говорят само за книгата, не и за текста като по-важната, всъщност най-важната част от нея – онова, което я осмисля и изобщо прави живота й възможен. Истинският проблем за мен относно съдбата на книгата е именно в текста – какво се случва с него, когато той сменя „дрехата“ си, когато сваля своите хартиени одежди, за да ги замени с нови, функционално по-различни, когато сменя дървесната риза със синтетичен костюм, ако трябва да продължа по-горната сексуализирана метафора, която по начало не приемам… Как живее текстът в новото си дигитално тяло? И как можем (и трябва) да се отнасяме с него. Това е въпросът.

  2. Друг важен въпрос, за който не остана време, е именно темата за издръжливостта на носителите. Ясно е, че след известен период от време (ако не се опазват правилно) физическите книги започват да губят своя оригинален вид.
    Днес електронните четци стават все по-достъпни – информацията за четеца txtr beagle, който се очаква да има цена около 10 евро, ни дава повод да мислим, че в бъдеще може би електронните книги ще могат да заменят масовите книжни издания (т.нар. paperback).
    Но много от аргументите, които са „за“ или „против“, се базират на днешната представа за електронен четец. Технологията се развива доста бързо, ние не знаем след няколко години как ще изглежда бъдещият електронен четец. Идеята за електронното четене е доста популярна, затова и производителите се стремят към добавяне на ергономичност и функционалност.
    Смятам, че в бъдеще ще видим всевъзможни идеи и продукти, които ще помогнат на текстовете (книгите като текст, не като носител!) да бъдат все повече разпространени. Това може да стане с поевтиняването на четците, на самите електронни книги, а и с промяна на съзнанието на хората.

  3. Алберт Бенбасат каза:

    Не можем, Юлия, да говорим за текста въобще, защото той има своя литературна, жанрова и пр. конкретика. И съобразно с нея се държи по различен начин във виртуалното и „аналоговото“ пространство. А и се възприема различно. Но при всички случаи едно е общото – че в дигитален вид текстът е много по-уязвим, бих казал беззащитен, отколкото в хартиен. Вярвам, че разбирате накъде бия.

    • Коментарът Ви звучи като несъгласие, Алберт, а всъщност е точно потвърждение на моето мнение – че текстът се държи по различен начин именно с оглед на носителя (първичен контекст) и ситуацията на четене (вторичен контекст). И като казвам, че основният въпрос при проблематизиране съдбата на книгите, според мен, се свежда до състоянието на текста (във физическа или във виртуална среда), имам предвид тъкмо това – как първичният и вторичният контекст в комбинация със споменатите от Вас литературна, жанрова, поетологическа и прочие конкретика откъм собствената „природа“ на текста оказват влияние върху него като цяло: тоест как промяната в един от факторите променя собственото му качество и респективно манипулирането на читателя с него. Струва ми се, че в диалога ни тук няма съществено противоречие, а само кръжене край темата от различни посоки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *