Четенето в България 2006-2022

Представяне и дискусия върху резултатите от изследването „Читателски практики в България 2006-2022 г.“ (Микроконференция)

Администратор

­

­

 

          Културният център на СУ, ИК „Жанет 45“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ представят с публична дискусия сборниците  „Читателски практики в България 2006 – 2022“ (ИК „Жанет 45“) и „Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература“ (УИ „Св. Климент Охридски“) като резултат от едно от най-мащабните и дългосрочни изследвания на състоянието на четенето в България, което е дело на интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози (17.03.2025 г. от 17.30 ч. в Нова конферентна зала в Северното крило на Ректората, II ет.).

          За разлика от изследвания като PISA, които измерват функционалната грамотност, дългосрочният проект „Читателски практики в България“ обхваща всички възрасти и социални групи на българското население и разглежда четенето в свободното време в съревнованието му с други типове културна консумация. В първата част на събитието екипът на проекта (проф. Александър Кьосев, ръководител, СУ; доц. Боряна Димитрова, „Алфа Рисърч“; доц. Александра Главанакова, СУ; доц. Дарин Тенев, СУ) ще представи кратко експозе на резултатите от шестнайсетгодишното изследване. Във втората част на премиерата резултатите от лонгитюдното изследване ще бъдат обсъдени с изследователи, образователни експерти, издатели и активисти. Целта на тази микроконференция е да провокира публична дискусия за съдбата на четенето в България и да изведе констатации и препоръки за насърчаването му в и извън системата на българското образование.

          Засегнати са въпроси като: Какви са дългосрочните тенденции в начините, по които българинът чете? Какво е състоянието на вниманието и концентрацията? Какви са нивата и формите на разбиране? Какво представляват културните неравенства? Каква е културната консумация в България и къде е мястото на четенето в конкуренцията за свободното време? Как българската художествена литература си представя своите публики и какви стратегии на писане следват от това?

­

­

 

Програма:

17:30 – 18:00 Представяне на екипа и резултатите от изследването

18:00 – 18:40 Изказвания на дискутанти: доц. Милена Якимова, СУ; проф. Ренета Божанкова, СУ; проф. Стоян Ставру, БАН; гл. ас. Кристина Йорданова, СУ

18:40 – 19:10 Изказвания на образователни експерти, издатели и активисти: д-р Асенка Христова, образователен експерт, директор на Институт за изследвания в образованието; докторант Вал Стоева, основател на фондация „Четене“, съдиректор на EU Read; Десислава Алексиева, председател на Асоциация „Българска книга“; Манол Пейков, издател, „Жанет 45“

19:10 – 19:30 Обща дискусия

­

За сборниците:

„Читателски практики в България 2006–2022“ (Изд. „Жанет 45“, 2024)

          Книгата „Читателски практики в България 2006–2022“ е обобщение на шестнайсетгодишен изследователски труд на интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. Изследването се различава от PISA по това, че е насочено към всички възрасти и социални групи на българското население и се фокусира не върху функционалната грамотност, а върху четенето в свободното време, конкуриращо се с други типове културна консумация.

          Понятието за „читателски практики“ е широко и включва употреби на всички видове четива на всички възможни носители. Специално внимание е насочено към изследване на културните неравенства и поколенческите разлики при прехода от печатни към електронни носители. Методите на традиционните хуманитарни и социални науки в това изследване си сътрудничат с тези на дигиталната хуманитаристика и изследванията на социалните мрежи.

          Литературоведската част на изследването се интересува от състоянието на публиките на съвременната българска литература, а като рамка са проучени и мнения на библиотекари, учители и издатели. Във финала е предложен синтез на изследователските резултати, идващи от различните дисциплини, а в приложението са формулирани практически препоръки към българското образование.

          Автори (по реда, по който се появяват в книгата) са: Александър Кьосев, Боряна Димитрова, Елена Лилова, Ваня Георгиева, Емилия Алексиева, Светослав Близнашки, Галина Гончарова, Моника Вакарелова, Александра Главанакова, Юлия Роне, Георги Няголов, София Тодорова, Наталия Василева, Моника Димитрова.

­

◊     ◊     ◊

­

„Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2022)

          „Читатели в текста“ е екипно изследване, посветено на начина, по който съвременната българска литература изгражда образ на своя читател и прави опит да контролира и насочва читателското поведение на публиките. Не става дума непременно за конкретни адресати, за които авторът си е мислел съзнателно и целенасочено, нито за маркетингово определена целева група от читатели – купувачи на книги, а за онзи, когото литературната теория нарича „имплицитен читател“. Книгата анализира корпус от текстове, разположени между условните полюси на високата и популярната литература – от медийни публикации на автори като Александър Симов и Мартин Карбовски до романи и художествени текстове на Захари Карабашлиев, Милен Русков, Георги Господинов, Людмила Филипова, Иво Сиромахов и др.

          Съставител е Александър Кьосев, а автори са: Александър Кьосев, Богдана Паскалева, Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Катерина Кокинова, Райко Байчев, Филип Стоилов.

­

­­

Забел.: Премиерата може да се види на живо тук.

­Източник: Културен център на СУ „Св. Климент Охридски“.

­

Публикувано в Премиери. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *