Преуспяващият писател

Ева Вълчева

­

Herluf Bidstrup

Авторски комикс на Херлуф Бидструп

­

          Офисът се намираше на една от онези гъсто населени улици, в западната част на града, където миризмите на печен бекон и кипящо кафе си оспорваха първенство с острия мирис на мастило от печатните машини.

          Вратата се открехна леко и през прага пристъпи плах мъж. Той поздрави учтиво и се отправи към информационното бюро.

          – Къде може да открия г-н Джеймс Барън? – попита той.

          – Втори етаж, вдясно, стая 666 – секретарката посочи асансьора, като го изгледа пренебрежително.

          Мъжът се отправи към г-н Барън. В едната си ръка държеше листа, а с другата придържаше шапката си. Дълго се бе готвил за срещата с известния издател. Пътят му се стори дълъг и безкраен. Накъдето и да се огледаше, виждаше трескава работа, запъхтени служители, леко тъжни, но същевременно ядосани физиономии. Чуваше крясъци, трясъци и ускорения си пулс. Неусетно той вече стоеше пред стая 666 и почука.

          На дървения стол в стаята до прозореца седеше червенокос, небръснат, добре облечен мъж. Допушваше последната си пура с истинска наслада, като пускаше сини кълба дим. Тъкмо беше пуснал любимата си радиостанция и четеше сутрешния новинар. Беше свалил обувките си и обул избелели сини домашни пантофи.

          Той разлисти сутрешния ежедневник и като закоравял пияч на новини загълта силните, черни заглавия, след което – за мезе – последваха подробностите с по-дребен шрифт.

          – Влизай, влизай, по-бързо! – чу се отвътре нервен глас. – Кой си ти?

          – Норм Тарънс! Писател от „Гардън авеню“.

          Издателят Барън го изгледа с почуда и си помисли: „Без среща работата не
става!”

          – Без среща не може! Днес съм претоварен от работа – излъга той. – Върви си!

          Сваляйки шапката си, г-н Тарънс каза:

          – Г-н Джеймс Барън, с цялото ми уважение към Вас, нося своя последен труд –
разкази и новели.

          – Носите ми Вашите разкази и новели!? – наведе се към оставените листа на бюрото. – Не, мерси! Достатъчно съм затрупан от невежи бележки на новопоявили се писатели…

          Тарънс пак му подаде листата.

          – Вижте ги! Моля Ви се! Напразно ли съм бил целия този път дотук? Няма да Ви отнеме повече от тридесет минути да ги погледнете набързо…

          – Да отделя половин час за Вашите монографични драсканици, подтикнати от  нерационалното Ви въображение?

          Норм Тарънс се ядоса, както никога досега.

          – Как може да коментирате по  този снобски начин труда на един писател, на човек творец! Аз влагам чувства, размисли и страсти в това, което правя, макар и явно недооценено. А Вие какво правите? Седите си цял ден в този офис, облечен в костюм „Армани“, който единствено попива миризмите, влизащи през прозореца от отсрещната бакалница…

          И докато размахваше и крещеше с пълно гърло, видя отстрани на бюрото празна кутия, върху която пишеше: „Пури Корона Хавана“ и набързо реши да прибегне към друг доказан метод. Леко се поуспокои от напрежението и бавно извади от джоба си табакера с пури.

          – Виждам, че пушим едно и също –кимайки с глава, посочи празната кутия, – но такива пури в нашата страна трудно може да се намерят. Срещу Вашите отделени тридесет минути, аз  съм склонен да Ви дам цялата си табакера с кубински пури.

          Поставяйки така нещата, г-н Барън изведнъж прояви интерес към купчината листа, стояща на бюрото му.

          – Нека са двадесет и пет минути! Изчакайте ме във фоайето.

          Пушейки самодоволно кубинска пура, Джеймс Барън прегледа материала на писателя Норм Тарънс, след след което даде своята положителна оценка.

­

Забел: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.

­

zp8497586rq
Публикувано в Белетристика. Постоянна връзка.