Авторски комикс на Херлуф Бидструп
Офисът се намираше на една от онези гъсто населени улици, в западната част на града, където миризмите на печен бекон и кипящо кафе си оспорваха първенство с острия мирис на мастило от печатните машини.
Вратата се открехна леко и през прага пристъпи плах мъж. Той поздрави учтиво и се отправи към информационното бюро.
– Къде може да открия г-н Джеймс Барън? – попита той.
– Втори етаж, вдясно, стая 666 – секретарката посочи асансьора, като го изгледа пренебрежително.
Мъжът се отправи към г-н Барън. В едната си ръка държеше листа, а с другата придържаше шапката си. Дълго се бе готвил за срещата с известния издател. Пътят му се стори дълъг и безкраен. Накъдето и да се огледаше, виждаше трескава работа, запъхтени служители, леко тъжни, но същевременно ядосани физиономии. Чуваше крясъци, трясъци и ускорения си пулс. Неусетно той вече стоеше пред стая 666 и почука.
На дървения стол в стаята до прозореца седеше червенокос, небръснат, добре облечен мъж. Допушваше последната си пура с истинска наслада, като пускаше сини кълба дим. Тъкмо беше пуснал любимата си радиостанция и четеше сутрешния новинар. Беше свалил обувките си и обул избелели сини домашни пантофи.
Той разлисти сутрешния ежедневник и като закоравял пияч на новини загълта силните, черни заглавия, след което – за мезе – последваха подробностите с по-дребен шрифт.
– Влизай, влизай, по-бързо! – чу се отвътре нервен глас. – Кой си ти?
– Норм Тарънс! Писател от „Гардън авеню“.
Издателят Барън го изгледа с почуда и си помисли: „Без среща работата не
става!”
– Без среща не може! Днес съм претоварен от работа – излъга той. – Върви си!
Сваляйки шапката си, г-н Тарънс каза:
– Г-н Джеймс Барън, с цялото ми уважение към Вас, нося своя последен труд –
разкази и новели.
– Носите ми Вашите разкази и новели!? – наведе се към оставените листа на бюрото. – Не, мерси! Достатъчно съм затрупан от невежи бележки на новопоявили се писатели…
Тарънс пак му подаде листата.
– Вижте ги! Моля Ви се! Напразно ли съм бил целия този път дотук? Няма да Ви отнеме повече от тридесет минути да ги погледнете набързо…
– Да отделя половин час за Вашите монографични драсканици, подтикнати от нерационалното Ви въображение?
Норм Тарънс се ядоса, както никога досега.
– Как може да коментирате по този снобски начин труда на един писател, на човек творец! Аз влагам чувства, размисли и страсти в това, което правя, макар и явно недооценено. А Вие какво правите? Седите си цял ден в този офис, облечен в костюм „Армани“, който единствено попива миризмите, влизащи през прозореца от отсрещната бакалница…
И докато размахваше и крещеше с пълно гърло, видя отстрани на бюрото празна кутия, върху която пишеше: „Пури Корона Хавана“ и набързо реши да прибегне към друг доказан метод. Леко се поуспокои от напрежението и бавно извади от джоба си табакера с пури.
– Виждам, че пушим едно и също –кимайки с глава, посочи празната кутия, – но такива пури в нашата страна трудно може да се намерят. Срещу Вашите отделени тридесет минути, аз съм склонен да Ви дам цялата си табакера с кубински пури.
Поставяйки така нещата, г-н Барън изведнъж прояви интерес към купчината листа, стояща на бюрото му.
– Нека са двадесет и пет минути! Изчакайте ме във фоайето.
Пушейки самодоволно кубинска пура, Джеймс Барън прегледа материала на писателя Норм Тарънс, след след което даде своята положителна оценка.
Забел: Текстът се публикува за първи път в e-Scriptum.