По случай Международния ден на свободата на печата и 50-годишнината от подписването на Елисейския договор и като продължение на конференцията от 03.05.2012 г. Гьоте институт и Френският институт в България в сътрудничество с фондация “Медийна демокрация” и Културния център на СУ “Св. Климент Охридски” организират българо-френско-немска конференция „Авторското право и новите медии“, която ще се проведе на 11.03.2013 г. (понеделник) от 17:30 ч. в хотел „Шератон“.
Социалните промени, културната еволюция, технологичните новости радикално променят медиите и техните потребители. Появяват се нови комуникационни услуги, които поощряват едновременно глобалната интеграция и локалните връзки. Профилите във „Фейсбук“ надхвърлят един милиард. Новите медии изискват нови политики и нови регламенти с цел да се запази индивидуалната свобода на изразяване в интернет, да се попречи на разпространяването на неморално или незаконосъобразно съдържание, да се избегне амалгамата от професионална журналистика и графомания и да се създаде такава интернет демокрация, която, въпреки модните увлечения и крайния радикализъм, да съумее да помири глобалното с локалното.
От години в интернет се води дискусия за авторските права. Въпросът дали авторските права трябва да бъдат приспособени към практиките на потребителите на интернет се превърна в политически проблем. Спорните възгледи и комплексните взаимовръзки на преориентацията в дигиталната епоха ще обсъдят български, френски и германски специалисти. В събитието участват:
- Едви Пленел – политически журналист, редакционен директор на в. “Льо Монд” до 2005 г., директор на партиципативна медия в интернет „Медиапарт“от 2008 г., от 2011 г. лансира „ФренчЛийкс“ – сайт за документация и сигнали, воден от „Медиапарт“ и вдъхновен от „УикиЛийкс“, участва в създаването на магистратура „Професии в журналистиката“ в университета „Монпелие“ – 1, в чийто департамент по политически науки изнася лекции по „Философия на журналистиката“, „Социология на журналистиката“, „Преса и власт“, „Комуникации и политика“, автор на “Демократичната революция и дигиталната революция”;
- Жерар Уормсер – философ и издател, основател и директор на международно интернет списание “Санс Пюблик” (http://www.sens-public.org/), работи в Екол нормал сюпериор в Лион, специалист по морална и политическа феноменология, организатор на международни колоквиуми – „Интернет: между знания, публични пространства и монополи“, „Европейски конгрес на издателите на списания“ и „Управление на редакционната линия на дигиталните издания“, автор на „Властта и нейните сенчести страни педагогика на политическата философия“ (1995 г.), „Сартр“ (1999 г.), „От човешкото тяло до достойнството на човешката личност: генезис, дебати и предизвикателства на законите на биомедицинската етика“ (1999 г.), „Информационната осмоза и съпротивата на идентичностите”;
- Красимир Терзиев – автор на книгата „Ре-композиция“, която е върху дигиталната репродукция на изображенията, културата на „копирай и вмъкни“ и творческото присвояване;
-
Маркус Бекедал – експерт в анкетната комисия „Интернет и дигиталното общество” към германския Бундестаг;
-
Тодор Христов – социолог в БАН, автор на „Монополът на авторството: съвременните режими на защитата му и рисковете на монопола, изключването и преразпределението“ – Авторското право поражда право на печалба. То изключва конкуренцията, защото прави неправомерно предлагането на същото от друг освен правоносител. Поради това то позволява да се извличат печалби, които надхвърлят равновесната цена в състояние на конкуренция. В този смисъл авторското право поражда монополна рента. Тази монополна рента е кодифицирана от Бернската конвенция за защита на литературните и художествени произведения от 1886 г. Но оттогава обектите на авторско право са се променили, разширявайки и измествайки поражданата от него монополна рента. Днес тя обхваща медийните продукти, софтуера, всяка форма на публично представяне или разпространение и обогатява не толкова индивидуални творци, колкото корпоративни правоносители. Ако се съди по Договора на СОИС за авторското право от 1996 г. или редакцията на ACTA от април 2010 г., съвременната защита на авторството се стреми да усили поражданото от него право на печалба. Преди границите му са били очертани така, че да изключва възможността да се печели от възпроизвеждането и разпространението на едно произведение без съгласието на правоносителя. Но когато днес се твърди, че обектите на авторско право представляват собственост, че свободното им използване накърнява тази собственост и че в крайна сметка се равнява на кражба, се изисква предишните граници на произтичащото от авторството право на печалба да бъдат разширени по начин, който изключва възможността да се възпроизвежда и разпространява едно произведение, без от това да печели правоносителят му. Ако това усилване на авторското право на печалба бъде постигнато, то ще има висока цена. Първо, то ще предизвика мащабна приватизация, защото ще изисква от публиката да плаща за достъпа до обекти на авторско право, дори когато той представлява свободно използване, лишено от икономическа цел и увеличава популярността на обектите, а оттук стойността им. Второ, тъй като авторското право обхваща голям дял от това, което се разпространява публично, усилването на свързаното с него право на печалба ще създаде нови форми на изключване. То ще попречи на множествата, които не могат да платят цената на достъпа до защитено съдържание, да участват в съвременните медийни, културни, научни, политически публики. При това то ще ги изключи от публичността, без да им отнема правото на достъп и следователно ще ги изключи неоспоримо, защото те няма да са прави да обвиняват някого, че им отказва достъп. Трето, усилването на произтичащото от авторството право на печалба ще превърне публичността в обект на полицейски надзор. Тъй като поведението онлайн е преплетено с достъп до защитено съдържание, то ще се превърне в привилегирован обект на този надзор. Нещо повече, както показва случаят с торентите, полицейският надзор неизбежно ще следва със закъснение технологиите на достъп, създаващи риск от нарушаването на авторски права. Поради това във времето, в което още не са станали обект на полиция, тези технологии неизбежно ще натрупват следи, оставени от потребителите, решили да се възползват от техните възможности, които след попадането им под полицейски надзор ще се превръщат в улики. В резултат на това новите технологии систематично ще поставят големи множества в положението на правонарушители, които полицията винаги вече би имала право да следи и наказва. Четвърто, усилването на правото на печалба ще допринесе за нарастващото превръщане на интелектуалната собственост в механизъм на глобално преразпределение. Защото макар продуктите, технологиите, знанията, образите, представляващи обект на интелектуална собственост, да се разпространяват глобално, техните интелектуални собственици не са глобално разпределени, те са локализирани в развитите страни и преди всичко в Съединените щати. Нещо повече, тази локализация става все по-интензивна поради това, че характерът на тези страни – на все по-концетрирани иновационни центрове – привлича като магнит кадри от всички точки на света: така се получава порочният кръг от нарастваща концентрация на умове в определени градове и страни и brain drain в други страни, които имат все по-малко шансове за участие в иновационните процеси и защитаващото ги авторско право. Поради това монополната рента, която извличат от глобалното разпространение на обектите на правата си, има характера на капиталов поток, насочен от развиващите се и неразвитите към развитите страни, поток от гарантирани от законите и полицията печалби, свободни от цената и рисковете на производството. През 1774 г., пледирайки за отмяната на решението на кралския съд по Доналдсън срещу Бекет, лорд Камдън описва по следния начин цената, която би имало признаването на едно авторско право, неуравновесено от право на публичен достъп: “Знанието няма стойност или полза за самотен притежател; за да му се наслаждаваме, трябва да го споделяме. […] В каква ситуация би се намирала публиката по отношение на литературата, ако не може да бъде наложено второ издание на полезна книга! Цялото ни знание би било заключено в ръцете на Тонсъновците и Линтотовците на съответното време, които ще могат да му сложат каквато цена изисква алчността им, докато не поробят цялата публика, както са поробили своите съчинители от Хакни.” Дали съвременните режими на защита на авторството, устроени да усилват произтичащото от него право на монополна рента до степен, заплашваща да превърне в кражба всяка форма на публичен достъп, от която не извличат печалба корпоративните правоносители, ще ни принудят да платим тази цена? (откъс);
-
Ролф Швартман – ръководител на изследователския център по медийно право в Кьолн, автор на „Конституционно-правното измерение на дебата за авторското право“ – Понастоящем авторското право се обсъжда оживено и извън специализираната юридическа преса. Дебатът не се води предимно от експерти по право, а от засегнатите страни. Те възприемат авторското право или като спирачка за мнимата им свобода да ползват правно защитени продукти, или настояват за неговото спазване като основа на собственото им съществуване. Растящото пренебрегване на връзката между необуздан достъп до правно защитени творби в името на превратно разбираната свобода в Мрежата и икономическото съществуване на творците все повече огорчава авторите и доведе до изострен до крайност дебат. Колкото желателно и полезно да е дискусията по обществено-политически теми да се води от различни гледни точки, като се привличат и признати авторитети, толкова фатално е, ако това става без познаване на правната рамка, поставена от Основния закон и неговото тълкуване от Федералния конституционен съд. Конституционно-правната рамка на имуществената оценка на творческия продукт, т.нар. интелектуална собственост, се съдържа в чл. 14 на Основния закон. Съгласно него понятието собственост обхваща всички имуществени позиции по смисъла на изключителното право. С формулирането на този член Основният закон не се обвързва окончателно с един икономически ред. С течение на годините Федералният конституционен съд изпълва тази разпоредба с допълнително съдържание чрез своята обхватна съдебна практика и така придава днешния образ на имущественото право. Според практиката на Федералния конституционен съд авторското право попада в защитното поле на чл. 14 ал. 1 от Основния закон. Поради имуществено-правното си измерение субективното авторско право по своята правна природа е право върху нематериални блага. Заедно с индустриалната собственост и художествената собственост то се определя като интелектуална собственост. В съответствие с това понятие Федералният конституционен съд в своята практика говори за „авторско право като собственост в смисъла на конституцията”. Съгласно чл. 14 от Основния закон намеса в полето на закрила на интелектуалната собственост се извършва по правило чрез законово отнемане на защитените позиции или чрез ограничаване на защитеното ползване, разпореждане или реализиране до отнемане на собствеността (отчуждаване). Авторското право съдържа много ограничения на свободата на собственост, които доказват, че законодателят използва възможностите за намеса в широки граници. Почти всички ограничения на авторското право бяха разширени, в резултат на което броят им е почти удвоен. Тези законови намеси са типични разпоредби по съдържанието и ограниченията, които са оправдани съгласно чл. 14 ал. 1 изречение 1. Федералният конституционен съд дефинира разпоредбите по отношение на съдържанието и ограниченията като общо и абстрактно определяне на правата и задълженията от страна на законодателя по отношение на тези правно защитени блага, които се схващат като собственост. На интелектуалната собственост е отреден допълнителен периметър за нормиране. Все пак при определяне на съдържанието и ограниченията на интелектуалната собственост във връзка с имуществено-правния компонент е необходимо най-напред да бъдат приведени в съответствие правното признаване на частната собственост в чл. 14 ал. 1 изречение 1 от Основния закон със социалната повеля, съдържаща се в чл. 14 ал. 1 от Основния закон. В това отношение законодателят има широко поле за действие. Според практиката на Федералния конституционен съд новите ограничения на авторското право трябва да бъдат обосновани не само с конкретен обществен интерес, а да се отличават с тясна връзка с творчеството на автора. Ако се налага конкретен обществен интерес да се намеси в закрилата на имуществено-правния компонент на интелектуалната собственост, то тази намеса трябва да е съразмерна. Най-сериозната намеса в имуществената позиция на автора е отмяната на изключителното право на ползване без възнаграждение. Ето защо при повечето ограничения е предвидена лицензия като по-малко обременяваща намеса. При ползването на една творба без предварително съгласие лицензията поне предвижда едно общо (паушално) възнаграждение. Друга, още по-малко ограничителна намеса е задължителното използване на изключителното право на ползване чрез институция за колективно управление на авторски права. Тук законодателят е предвидил принудителна лицензия, която обаче не представлява ограничение в правен смисъл, тъй като поради задължението за встъпване в договорни отношения засяга само свободата за сключване на договор. В актуалната дискусия са включени искания за допълнителни ограничения на авторското право. Тук става дума предимно за разпоредби по отношение на съдържанието, като не се гледа сериозно на единичните искания за фактическа отмяна на авторското право. Така че само една част от актуалните предложения отговаря на конституцията и може да бъде обсъждана. Проектната група „Авторско право” в рамките на анкетната комисия на Бундестага „Интернет и дигиталното общество” анализира предложенията и публикува междинен доклад. Конкретно става дума за ограничения, засягащи генериращи ползване съдържания като ремикс (remix) и машъп (mash-up), задължителното право на повторно използване на научни съдържания, боравенето с безстопанствени творби, правото на лично копие както и алтернативни модели за възнаграждение като плосък данък върху културата. Конкретна тема е и срокът на закрила и неговото съкращаване. Модификации в авторското право са възможни, но те трябва да бъдат в съзвучие с конституцията. Всяка намеса в систематиката на собствеността се нуждае от сериозна аргументация, която трябва да държи сметка за изискванията на Основния закон. В този процес държавата не бива да изпуска от поглед интересите на ползвателите. Обаче конституцията не допуска да се отнеме същността на централната ценност на собствеността, а именно правото на частно ползване, което е опора на нашата икономическа система. При извършването на преценка между интересите на авторите и ползвателите има широко поле за действие. Намесата в правото на автора да използва произведението лично или да разрешава използването му от други лица винаги предполага засилен обществен интерес. По разбираеми причини свързването на собствеността със социални елементи намира отражение в наемните правоотношения или в трудовото право поради несъответствието между социално силни и слаби. За разлика от споменатите случаи нуждата от ползване на борси за обмен на музика и нелегални предложения за sahrehosting не оправдава позоваването на интересите на ползвателите. Субсидирани от държавата съдържания като например резултати от изследователската дейност на държавни университети ще бъдат третирани по различен начин от свободните финансови съдържания. Интересен е въпросът дали необуздаността на Мрежата и свързаното с нея поведение на ползвателите може да повлияе върху догматиката на правото на собственост. Според досегашните категории това едва ли би било възможно. Че конституционните ценности могат и трябва да се променят, показва например общественото приемане на хомосексуалността, която при написването на Основния закон беше наказуема. Но правото на собственост не е подложено на сравнима промяна, защото неговата частна облага не е въпрос на променящо се разбиране за ценностите, не е и новопоявил се принципен въпрос. Според правната догматика едно пиратско копие не е правонарушение, както и кражбата на ток, но е наказуемо деяние. Гарантирането на собствеността, а също и на интелектуалната собственост в рамките на субективното право за разпореждане с частното, си остава основна предпоставка в нашата държава. Който пренебрегва тази аксиома се отдалечава от основите на икономическата система, прокламирана от Основния закон. (откъс).
Програмата включва доклади, дебати и коктейл в хотел „Шератон“. Предвижда се симултанен превод от и на френски и немски езици. Актовете от колоквиума ще бъдат публикувани в специално издание.
Предстои дискусия със студенти във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“, която ще се състои на 11.03.2013 г. от 15:00 ч. в зала № 13 на ул. „Московска“ № 49 на същата тема: „Авторското право и новите медии“.
Източник: Facebook, Goethe Institut, Културен център на СУ „Св. Климент Охридски“.